Добре дошли в Девин

Някога са му казвали Дьове. Едни смятат, че Дьове идва от бесите – жречески род от тракийското племе на сатрите, наричани от старогръцкия историк Тукидит мечоносци (дьове). Други предполагат, че името е свързано с тракийското племе дии, което в древността е населявало тези земи. Диите често били наемници или доброволци в редовните армии. Тукидит ги описва като независими и войнствени, носещи традиционното си оръжие махайра – къс извит меч. Преминаващо последователно под владението на различни царства и империи като Одриското царство, Римската империя, Византия, Първото българско царство, Латинската и Никейската империи, Второто българско царство, феодалните владения на Алексий Слав и Османската империя и сменящо името си от Дьове, на Селиме и Здравец, днес това място се намира в границите на България и се нарича Девин.
Закътан в полите на Западните Родопи, които го предпазват от студените северозападни ветрове, град Девин е селището с най-много минерални и лековити извори не само в страната, но и на Балканите, което го превръща в планински и балнеоложки курорт. За целта има изграден балнеосанаториум и Спа комплекс "Струилица", разполагащ със сауна, парна баня, джакузи, масажи, билярд и тенис маса. Девин се намира в област Смолян, близо до Чепеларе и Пампорово, и е трети по население в областта след Смолян и Златоград. Заобиколен е от борови и смърчови, а въздухът е чист, без промишлени замърсители. Климатът е приятен с мека зима и прохладно лято. Реките са богати на пъстърва. В околностите могат да се видят диви кози, които са рядкост за Родопите. През града минава Девинската река, която малко по-надолу се влива в река Въча, дала името си на язовир Въча.
Най-ранните следи от живот са открити в местността "Потреба", където има руини от тракийско селище и светилище. От Средновековието са останките на крепостта Бядън, която е била сравнително малка крепост и е приличала по-скоро на феодален замък.
В града може да посетите Историческия музей, сред чийто експонати са статуетка на бог Хермес, танцуваща вакханка, военни тракийски доспехи, хромели, накити и керамични съдове, параклисът "Свети Георги" и църквата "Свети Иван Рилски". За любителите на конете на 2 км южно от града има изградена конна база, като конете са обучени за планински конен туризъм и са подходящи както за напреднали в ездата, така и за начинаещи. Уникален е скалният феномен "Слона", намиращ се на разклона Девин - Смолян и местността "Червен камък", който е част от екопътека "Храстево". Красиви са водопадите "Самодивско пръскало", намиращи се в землището на Девин, в страни от екопътека Лъката, и Мечешкият водопад. На 7,5 км от града е резерватът "Казаните", близо село Гьоврен. Тук растат бяла ела, черен бор, бял бор, бук, смърч. Има и екопътека. На 8 км извива сводестото си тяло и Кемеров мост. Името му означава "сводообразен". Наричат го още римския мост, от него има шосе и пътека до хижа "Орфей". На 22 км югоизточно от Девин е архитектурно-етнографският комплекс Широка лъка, а на 8 км са Беденските минерални бани.
Ако тръгнете срещу течението на река Въча се стига до мястото, на което се сливат двата ѝ притока Триградска и Буйновска река. Двете реки те са издълбани уникални каньони. Тук е Триградското ждрело като преди да влезе в него река Триградска потъва в пещерата "Дяволското гърло". Вътре тя образува много водопади, след което излиза навън като голям карстов извор. Впечатляващо с красотата си е и Буйновското ждрело. Първите 7-8 км ждрелото е по-широко, но след Ягодинската пещера се стеснява. Скалите почти се опират една в друга, затова мястото е наречено "Вълчи скок". Местните разказват, че зимно време глутници вълци прескачат по опиращите си скали и нападат кошарите им. На 17 км се намират Чаирските езера, които са седем естествени свлачищни езера и са разположени на 1400 м надморска височина в защитената местност "Чаирите".
Сред чист въздух, наситен с аромат на иглолистни гори, град Девин, градът на траките мечоносци, ви очаква с прекрасните си минерални извори,с живописната си природа и с гордите си гостоприемни жители.